„СИНИЙ ОСТРОВ”
Геннадий Михайлович Черепов (1934-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИНИЯТ ОСТРОВ
В океана полски жито зрело
изкласи стремително и остро
и изчезна там на мойто село
синият необичаен остров.
Вятърът с писмо оттам ме буди
с ярка марка – кленов лист отронен,
ставам сутринта и виждам чудо
в ангелската длан на пощальона.
Ето го.
Чета го бавно, сведен
над тъгата, редове заляла,
за да стигна до реда последен
и след туй да почна отначало.
А след туй да препрочитам лесно:
„Как си... синко вироглав... за мене...” –
сякаш част от люлчините песни,
в лунна нощ от мама съчинени.
Ударения
СИНИЯТ ОСТРОВ
В океа́на по́лски жи́то зре́ло
изкласи́ стреми́телно и о́стро
и изче́зна та́м на мо́йто се́ло
си́ният необича́ен о́стров.
Вя́търът с писмо́ отта́м ме бу́ди
с я́рка ма́рка – кле́нов ли́ст отро́нен,
ста́вам сутринта́ и ви́ждам чу́до
в а́нгелската дла́н на поштальо́на.
Е́то го. Чета́ го ба́вно, све́ден
над тъга́та, редове́ заля́ла,
за да сти́гна до реда́ после́ден
и след ту́й да по́чна отнача́ло.
А след ту́й да препрочи́там ле́сно:
„Ка́к си... си́нко вирогла́в... за ме́не...” –
ся́каш ча́ст от лю́лчините пе́сни,
в лу́нна но́шт от ма́ма съчине́ни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Черепов
СИНИЙ ОСТРОВ
В океане поля, где пшеница
Проросла стремительно и остро,
Затерялся и моей станицы
Необыкновенный Синий остров.
Ветер принесет письмо оттуда –
С маркой красной, как листок от клена
Встану утром и увижу чудо
В ангельской ладони почтальона.
Вот оно.
Но я читать помедлю,
Чтобы, отрешившись от печали,
С головой уйти к строкам последним,
А потом подняться вновь к началу.
А потом прочитывать отдельно:
„Как ты там... сыночек мой... упрямый?” –
Продолженьем песни колыбельной,
В полнолунье сочиненной мамой.
---------------
Руският поет Генадий Черепов (Геннадий Михайлович Черепов) е роден през ноември 1934 г. в с. Чьорная Гряз, Алтайския край. Арестуван по обвинение в терористична дейност, той е осъден и дълги години лежи в затвора. След освобождаването му през 1963 г. учи във Факултета по ядрена физика към Красноярския университет, увлича се от философия и езотеризъм. През 1967 г. отново е арестуван и излежава нова присъда. Пише стихове от 1953 г., когато е в лагера Озерлаг. През годините, в които е на свобода, негови стихове излизат в сп. „Знамя”, сп. „Дон”, сп. „Октябрь”, антологията „Поэзия концлагерей” (1976 г.) и др. Автор е на стихосбирката „Недра” (1983 г.). Умира на 25 ноември 2001 г. в старчески дом в Ставрополския край.